0712: Пословица в литературата (Poslovica v literaturata).

Пословица е малката литературна форма на поетичното народно творчество, състояща се от малко, ритмизирано изречение, носещо обобщена мисъл, народна мъдрост, извод с дидактически уклон.

Пословицата е популярна още в

• латински език — proverbium, adagium, 
• френски език — proverbe, 
• немски език — Sprichwort, 
• английски език — proverb,

Като от гръцкото название на пословиците — paroimia — идва и научната терминология в литературата, като

• паремиология — раздел в литературознанието, занимаващ се с историята и теорията на различните пословици;
• паремиография — записване на пословичното творчество, събирането му и издаването му.

Всяка пословица е словесна форма, несвързана с каквото и да е отделно и самостоятелно литературно или фолклорно произведение, която влиза във фразеологията на масовата реч под формата на съвет, извод, назидание, потвърждение на мъдрост, нещо като афоризъм.

Затова можем да обобщим, че пословицата е сбито по смисъл литературно творчество, образно и завършено по форма изречение, с поучителен смисъл и ритмован изказ, като всеки сам може да посочи многобройни примери:

• Лозето не ще молитва, а иска мотика.
• Днес булка, догодина люлка.
• Каквото почукало, това се обадило.
• Каквото посееш, това и ще жънеш.
• Каквото си надробил, това и ще ядеш.
• С твоите камъни, по твоята глава.

…
------------------------------------------------
 Фотоизточник: google.images