има и вечност
летният вятър
ни топъл нито студен
цял ден ме подканя
да последвам душата си
във висините
прави тялото ми прозирно
освобождава пръстите ми
превръща ежедневието в полет
на пух и вече
не съм тук облак съм
нося се
до последната капка сън
където нищото е море
съвсем истинско
като чувство отвъд
като потръпваща песен на
птици които живеят живота ми
като теб
като вечния шум на сърцето
моето сърце
едно две три четири
три две едно
бродя в съня ти
сега
трепетлика
небето чернее с всяка секунда
обсебва
а аз съм в ръцете на вятъра
дъжд
отрезняващ пълзи през байрите
първа капка по прозореца
след пороя плачещи градини
очите
------------------------------------------------
© 2009 - 2011 Росица Пиронска, All rights reserved!
0132: Авангардна мода (Avangardna moda).
преди 3 дни
0 коментара:
Публикуване на коментар
Само сериозни коментари, моля!