Емилия Миразчийска, Райна Кастолди/Възможните майки

"Възможните майки" - един транснационален проект, започнал като българо-италиански и събрал неподписаните текстове на 116 жени (в българското издание на сборника)предимно от България и Италия. В тази първа книга в издателската програма на "Скалино" участват и авторки от Сърбия, Украйна и Северна
Америка, а в италианското издание, което ще излезе през септември ще има нови текстове от България и Италия, както и от Испания, Полша и Австралия.
Имената на 116-те авторки са изброени по азбучен ред в началото на книгата и на корицата образуват силует на бременна жена. Историите обаче не са обързани с имената на авторите и са подредени в книгата по реда на пристигането им.

Тази седмица книгата "Възможните майки" ще бъде представена с участието на някои от авторките в пет поредни вечери в пет града от Североизточна България - Шумен, Разград, Провадия, Варна, Добрич.

Предлагаме ви няколко фрагамента от някои от текстовете в книгата, избрани специално за читателите на eLit Сайт за литература от едната от инициаторките на проекта Емилия Миразчийска, съставителка на сборника заедно с Райна Кастолди.


В настоящия момент когато дискусиите върху бащинството заемат все повече място в културното пространство ние искаме да се върнем към майката и майчинството. Кои са днес майките и за какво говорим, когато споменаваме майчински роли и модели?

***
Книгите за бременни говорят и за хубавите, и за трудните моменти в една бременност. Книгите за бременни гледат в бъдещето. От друга страна, книгите, които се опитвам да чета сега, книги „за нераждали” най-общо казано, гледат в миналото, в нещо, което не се е случило според очакванията на жената. Книгите за нераждали жени не са щастливи книги, те анализират само моментите, които сме объркали напълно и ни напомнят онези, в които не сме реагирали правилно. Целта на тези книги не е да ни накарат да намерим надежда и радост в живота си, а да поправят грешките, които сме направили, защото имаме нереалистични очаквания.

***
Усещах всяко миниатюрно камъче, което попадаше под гумите на колата, сякаш предизвикваше яко раздрусване на цялото ми тяло и ми причиняваше болка... Имах чувството, че шосето е накъдрено като развълнувано море. За всеки случай хвърлях по едно око към асфалтовата настилка, да не би да има някакъв ремонт и аз да трябва да мина върху разоран път. Не, шосето си беше гладко, доколкото виждах с присвити очи. Пътувах към „Шейново”. Беше време да раждам. Отлагах до последно.

***
Преди да стана майка... Усещането е, че това е било в друг живот, някога много отдавна, през девет планини в десета. Истината е, че не съм била от онези момичета, които си играят с кукли, мечтаят за принца и страхотната сватба, и семейство с много деца. Напротив. Бях устремена напред и нагоре, търсех силни усещания, обикалях света и бях убедена, че семейството и децата са нещо, което няма никаква връзка с мен. Не си се представях като майка. Но това беше преди да срещна мъжа си. Да, точно така, желанието за деца при мен бе изцяло свързано с желанието да бъда с мъжа, който обичам и до днес.

***
Ако ме попита някой:
Готова ли съм да бъда майка?
Мога ли да поема отговорността да отгледам дете и да го подготвя за изискванията на обществото?
Кога е най-подходящият момент да стана майка?
Решението да не раждам деца променя ли статуса ми на пълноценно реализирана жена?, то не бих могла да дам бърз отговор.


***
Инстинктът за продължаване на рода се представя както като заложен у човека, така и като най-висша степен на себеосъществяване на човешката същност. Ако погледнем данните от Европейското социално изследване, ще видим, че тази необходимост се преживява еднакво силно и от жените, и от мъжете. Детето се възприема не като самоценен индивид, а като поколение; затова и впрочем, в България няма развита култура на осиновяване и приемна грижа.

***
Била съм майка неведнъж. Всеки път, когато се влюбя силно в някого, си представям семейство с деца. В един момент осъзнах, че това е доста изтощаващо, защото, естествено, не зависи само от мен една фантазия да стане реалност. Ами ако не срещна подходящ мъж? А кой е подходящ?

***
Чакам в чакалнята на Окръжна болница в Пловдив на шестия етаж, където беше очното отделение. Излиза лекарката от кабинета и ме пита защо чакам. Аз и отговарям, че заради детето. Тя ме попита защо е толкова малко на килограми, а е на четири месеца. Отговорих, че е седмаче и е лежало три месеца в ковьоз. Знаете ли какво ми каза? Без преглед, в чакалнята, на майка: „Какво искате? Детето сигурно не вижда.” От този удар по-голям не бях получавала дотогава.

***
Тук искам да направя едно важно отклонение - за любовта между бащите и децата. Винаги ми се е струвало обидно като се говори, че майчината любов е по-силна, най-силна. При кучетата – да, най-вероятно! Но аз съм се чувствала винаги също толкова обичана и обгрижвана от баща си, колкото и от майка си. Разбира се, остават недооценени ежедневните и еженощни грижи, които майката полага за малкото дете. Но те се забравят.
По-често оставяйте детето на баща му и аз съм сигурна, че ще се справи със същата всеотдайност и любов=

------------------------------------------------
© 2009 - 2011 Емилия Миразчийска, Райна Кастолди, All rights reserved!